Ранна фаза и формиране до 1946 г.
През 1919/20 г. първите лекции по атомна физика в СУ провежда проф. П. Пенчев под заглавие „Електрически зявления в газове с радиоактивност“.
Около 1939/40 г. д-р Елисавета Карамихайлова поема курса и въвежда „Опитна атомистика с радиоактивност“. В последващите години (1941–45) добавя и курсовете: „Спектрален анализ“ и „Луминесценция и проводимост на твърди тела“.
През декември 1939 г. Карамихайлова става лектор по експериментална атомистика и радиоактивност, замествайки пенсионирания проф. Пенчев .
- През 1946 г. официално е създадена самостоятелна Катедра „Атомна физика“, с Карамихайлова като първи ръководител и първата жена професор по физика в България.
Зрелост и институционално развитие (1946–1980-те)
Катедрата активно участва в създаването на Физически институт на БАН, а Карамихайлова оглавява група в областта на радиоактивността в института от 1946 г. насетне.
- Катедрата става централен научен и педагогически център в областта на ядрената физика и радиактивността, инициатор на сътрудничество с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.
През 1956 г. България става сред основателите на ОИЯИ — Дубна, рамката на социалистическия лагер за международни ядрените изследвания, в която участват и физици от Катедрата.
През 1961 г. стартира изследователският реактор ИРТ‑2000, а 1974 г. се въвежда в експоатация първата атомната централа в България — събития, които подчертават националното значение на ядрените изследвания и подготовка на кадри в Катедрата.
След създаването на специализацията „Ядрена техника и ядрена енергетика“ през 1973 г., факултетът постепенно развива това направление, базирано и на експерти от Катедрата по атомна физика, като през 1985 г. се обособява като самостоятелна структура .
Чернобил и обществена роля — 1986 г.
Под ръководството на проф. Цветан Бончев през 1986 г. Катедрата регистрира съществено радиоактивно замърсяване след Чернобилската катастрофа и се опитва публично да алармира за последствията — момент с ясно национално значение.
Интернационализация и модернизация (1990–сега)
През 1999 г. България се присъединява към CERN, а научните групи от Катедрата започват активно участие в експерименти в CERN (Швейцария), GSI (Германия), INFN (Италия), RAL (Великобритания), LNHB (Франция).
- През 2023 г. катедра “Ядрена техника и ядрена енергетика” се слива отново с катедра “Атомна физика”.
- Катедрата утвърждава свои бакалавърски, магистърски и докторски програми в направления като физика на ядро и елементарни частици, медицинска физика, дозиметрия, изчислителна физика и биофизика.
Хронологичен обзор
| Период | Събитие / развитие |
|---|---|
| 1919–1938 | Преподаване на атомна физика от Пенчев |
| 1939–1945 | Карамихайлова въвежда разширени лекционни и практически курсове |
| 1939 | Карамихайлова назначена за лектор |
| 1946 | Учредяване на Катедра „Атомна физика“ |
| 1956 | България участва в създаването на ОИЯИ |
| 1961–1974 | Ядрена инфраструктура: реактор, АЕЦ “Козлудуй” |
| 1985 | Самостоятелна катедра „Ядрена техника и ядрена енергетика“ |
| 1986 | Катедрата сигнализира за Чернобилското замърсяване в България |
| след 1990 | Интензивна образователна и международна научна активност |
| 1999 | България става член на CERN |
| 2023 | Катедра „Ядрена техника и ядрена енергетика“ се слива обратно с катедра “Атомна физика” |
Значение и принос
Катедра „Атомна физика“ се утвърждава като национален център по субатомна физика, с ключово влияние в образованието, радиационната сигурност, модерните технологии и фундаменталната наука. Под ръководството на личности като проф. Карамихайлова и проф. Бончев, тя формира поколения физици и изгражда научните основи за активно участие в глобални изследвания, някои от които вече са факт.