Реакция на България след Чернобилската авария
Чернобилската авария е най-тежката ядрена катастрофа в историята, настъпила на 26 април 1986 г. в 4-ти реактор на АЕЦ „Ленин“ край Чернобил, Украйна (тогава част от СССР). Взривът и последвалият пожар изхвърлят огромно количество радиоактивни вещества в атмосферата, замърсявайки големи части от Европа, включително и България. Аварията води до смъртта на десетки хора в краткосрочен план и дългосрочни здравни, екологични и социални последици за милиони.
Реакцията на България след Чернобилската авария през 1986 г. е забавена, ограничена и повлияна от политическата обстановка в тогавашния комунистически режим. Първоначално информацията за инцидента е силно ограничена, а властите не уведомяват населението за риска от радиоактивно замърсяване. Въпреки че радиоактивният облак достига България няколко дни след аварията (1 май), не се взимат навременни мерки за защита на населението, като раздаване на йодни препарати, ограничаване на престоя на открито или контрол върху храните. Научните и медицинските среди, включително специалисти от БАН, Катедра „Атомна физика“ и Националния център по радиобиология, започват измервания и анализи на радиационния фон. Впоследствие се изготвят доклади, които обаче дълго време остават засекретени. Едва след промените през 1989 г. започва по-открито обсъждане на последиците и се признава, че действията на властите са били недостатъчни, а по някои оценки и престъпни.
Като цяло реакцията на България е закъсняла и прикриваща мащаба на замърсяването, като научните институции играят ключова роля в реалното разбиране на последиците, но тяхната информация е ограничена от политически съображения.
Ролята на катедра „Атомна физика“ в България след Чернобилската авария
След аварията, катедра „Атомна физика“ реагира с професионализъм и научна отговорност, но дейността ѝ е ограничена от официалната политика на българската държава, която по това време следваше линията на Съветския съюз и залагаше на прикриване и омаловажаване на случилото се. Преподаватели и учени от катедрата предприемат измервания на радиационния фон и анализи на замърсяването, но резултатите често се предават на затворени държавни институции и не достигат своевременно до широката общественост, поради цензура и контрол върху информацията. Въпреки това, специалисти от катедрата се опитват да упражнят експертно влияние върху политиката чрез научни доклади и съвети, като настояват за адекватни мерки за защита на населението – например проследяване на радиоизотопи в храните и въздуха. След 1989 г., в условията на по-голяма свобода, част от преподавателите публично споделят критика към тогавашната държавна политика, като подчертават, че научната общност е можела да бъде по-активно включена в информирането и защитата на хората, ако не е била ограничавана от политически съображения. Реакцията на Катедра „Атомна физика“ е била научно обоснована и отговорна, но ограничена в обществения ѝ ефект поради политическа цензура и контрол върху информацията от страна на държавата.
Едно от първите и най-важни действия на катедрата е участието в организирането на систематични радиационни измервания в различни райони на страната. Чрез използването на гама-спектрометрични системи и дозиметрични устройства, преподаватели и изследователи от катедрата подпомагат установяването на реалната степен на радиоактивно замърсяване на въздуха, почвите, водите и хранителните продукти. Паралелно с измерванията, катедрата извършва научен анализ на събраните резултати и оценка на възможните здравни и екологични последици. Част от преподавателите участват в изготвянето на вътрешни доклади и експертни оценки за държавните органи, включително Министерството на народното здраве. Анализите се фокусират върху външното и вътрешното облъчване на населението, като се оценяват потенциалните рискове от радиоизотопи като йод-131 и цезий-137.
Катедра „Атомна физика“ също така участва в международни научни инициативи, включително съвместни проекти с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и други научни институции в Европа. С това тя допринася не само на национално, но и на международно ниво в усилията за разбиране и справяне с последиците от Чернобилската катастрофа.
Документи и доклади, свързани с действията на катедрата, след аварията.